Регистрация

БРОЙ 77 ОТ ДЕКЕМВРИ 2011 г.

Начало | Тема на броя | Развитие на винения туризъм в България – митове и реалности

Развитие на винения туризъм в България – митове и реалности

Автор: доц. д-р Стоян Маринов, ИУ – Варна

Фотограф: Shutterstock
Автор: H О T E L S & R E S T A U R A N T S M A G A Z I N E
Развиваме винен туризъм ний, байно, ама не чак дотам." Перифразата на безсмъртното възклицание на Алековия герой Бай Ганьо провокира размисъл за миналото, настоящето и бъдещето на винения туризъм в България.

И ние, българите, като много други народи си присвояваме приказката как, когато създавал света, бог забравил за съответната страна и накрая изтупал торбата си над нея и я дарил с всички възможни природни и културни благини. Само че последният побългарен вариант на легендата иносказателно гласи: "Повикал бог всички народи и започнал да ги дарява – океаните, моретата и Уейн Руни на англичаните; планините на австрийците, равнините на руснаците; танците на испанците; музиката на италианците и виното на французите. Българите, понеже имали много работа, закъснели! Добрият бог ни приел, съжалил ни и ни дал от всички благини по малко." Дали това не подсказва, че сме получили малко добър тероар, малко лозарски умения, малко винарски умения, малко туристически умения и дали всички тези по малко получени дарби, събрани заедно, не правят един недостатъчен винен туризъм?

За да имаме винен туризъм, трябва да са налице поне следните четири условия:

Привлекателен туристически ресурс в достатъчно количество – интересни лозарски стопанства, винарски изби, винарски продукти, лозаро-винарски събития и преживявания.

Уютна и сигурна материално-техническа база, опосредстваща ползването на туристическия ресурс от туристите – пътища до лозовите масиви, дегустационни зали, демонстрационни зали, заведения за хранене, средства за пребиваване и др.

Организационна туристическа дейност и предлагане:

организиране и предлагане на услуги за информация, дегустация на вина, анимация, изхранване, нощуване и др. от страна на стопаните на лозарските стопанства и винарските изби

производствено-посредническа дейност от страна на туроператори и турагенти за организиране и предлагане на винарски пътувания и посещения.

Потребности и мотивация от страна на туристите за участие във винен туризъм

Развитието на винен туризъм не може да бъде пълноценно както без интересна и богата лозаро-винарска история на страната, така и без интересна съвременна лозаро-винарска практика.

В историческо отношение България може да разчита повече на винарски митове, легенди и разкрасени случки, отколкото на възможни за доказване и показване исторически факти и традиции.

Гениалното умение на българина да се изкарва "по-по-най-" ни вкарва в спор за родината на най-старото вино в света. Оспорваме претенциите както на Иран (намерени останки от ферментирали напитки 5400 г. пр. Хр.), така и на Китай (намерени останки от съдове за производство на вино, датиращи от 7000 г.пр. н.е.). Според наши археолози и историци: "Най-старото вино е направено от гроздето от лозата, открита край светилището на Орфей, до кърджалийското село Татул. За нея историците предполагат, че е на възраст от над 3000 години. Изследвания на Националния институт за виното и спиртните напитки показаха, че виното от древната лоза е от непознат сорт грозде. По основните си химични показатели то не се отличава от съвременните промишлени сортове. Според проучванията лозата край Татул принадлежи към европейските сортове лози. Виното й се доближава по характеристики до каберне совиньон и каберне фран. Археолозите не са изненадани от откритието, защото вече са доказали, че в Родопите лози се отглеждат от повече от 8000 години. Според тях това ще промени представите, че лозата е пренесена в Европа от Мала Азия." Един предизвикателен мит, който има своите материални подпори в каменните останки на Перперикон и Татул, но който все още не е превърнат в реално преживяване за винените туристи на България.

Не по-малко впечатляваща е историята за изкореняването на пиянството на българите чрез изкореняването на лозята по волята на хан Крум. Може би исторически факт, обвързан с легендата за момъка Мавруд, който дал повод на хан Крум да отмени забраната на винопроизводството по българските земи, а така също и името на прословутия типично български сорт грозде за червено вино. Интригуваща история, която чрез екскурзоводската беседа може да държи будни винените туристи в автобуса, но няма къде да бъде видяна и преживяна в експозиции и възстановки.

В хронологически план следва митът за прочутото червено вино, произвеждано от сорта широка мелнишка лоза, за което казват, че "можеш в кърпа да го носиш". Изнасяли го в Италия, Франция и още много страни. Знатни особи считали за привилегия да го имат на трапезата си. Сред най-големите производители и търговци на вино били Кордопулови – род с интересна история и огромен принос за този златен период в летописа на Мелник. Мелнишкото вино, произвеждано от Манол Кордопулов, спечелило огромна популярност на Световното изложение в Париж през 1889 г. Манол Кордопулов получил огромен брой поръчки и се шегувал, че е осигурил работа и на внуците си. Красива приказка, чието продължение днес се случва в два противоположни варианта. Първият вариант е избата на прословутата Кордопулова къща, където дегустираш евтино накиселяващо вино и чуваш, че мелнишкото вино "можеш в кърпа да го носиш" не защото е гъсто, а защото кърпата е "сбито изтъкана и набита с прах". Другият вариант мъждука в колоритната мелнишка изба на Митко Шестака. И традиционна, и оригинална, 250-годишна, в нея виното и материалната среда са мит, но уникалните емоционални туристически преживявания със собственика винар са реалност. Достатъчно е само да чуеш автентичното "искаме мелнишко вино да се прави не по технология, а по акъл. В технологията всичко е написано, дори грешките. Майсторите тук работят по интуиция, сякаш Господ им диктува".

Влизането на България в семейството на социалистическите страни през 1944 г. променя коренно лозаро-винарската практика на страната. Засаждането на интернационални сортове цели задоволяване нуждите на огромния Съветски съюз, а по-късно и на Запада от обикновено трапезно вино. Начинанието се оказва изключително успешно. През 1966 г. България вече е на 6-о място по износ на вино в света, а през 1978 г. успешно навлиза на британския пазар.

От винопроизводство към винен туризъм

Появяват се и първите наченки на винен туризъм в България. Може би началото е поставено във "Винпром Лясковец", който още през 1975 г. влиза в договореност с националния износител на вина "Винимпекс" и с националния тогава туроператор "Балкантурист" и започва да приема посещения на чуждестранни туристи, представяйки пред тях българските вина. Туристите посещават дегустационната зала, цеха за производство на шампанско, а така също и лозята, където е имало специално изградена механа. Туристическата дейност е била епизодична и безплатна, по заявки от "Балкантурист" и "Винимпекс" за по-специални гости.

През 90-те години на миналия век се приватизират лозаро-винарски кооперативи и държавните винзаводи. Някои от тях привличат чуждестранни инвестиции и съхраняват дейността си, други фалират. Постепенно българските винопроизводители възвръщат амбициите си във винарската индустрия.

След 2000 г. тласък в развитието на лозаро-винарството и на свързания с него винен туризъм в България дава програмата САПАРД, която е специален инструмент за присъединяване към Европейския съюз в областта на земеделието и развитието на селските райони (Special Accession Programme for Agriculture and Rural Development – SAPARD). С помощта на чуждестранни и местни инвестиции в съчетание с проекти по САПАРД в България постепенно се създават модерни лозарски стопанства, съчетани с бутикови винарски изби и бутикова туристическа суперструктура и инфраструктура. Достойни примери са Винарска изба Todoroff, "Винарна Беса Валей" ООД с основен инвеститор граф Стефан фон Найперг, винарска изба "Едоардо Миролио" – собственост на световноизвестния италиански производител на текстил и вино, и други. Само през 2004 г. 60 милиона евро са инвестирани за обновяване на винарни и други 30 милиона евро по лозови масиви. Резултатът от инвестиционния бум в лозаро-винарството в България, най-малкото в имиджов аспект на дестинацията, се отразява може би най-удачно в оценката на експерта по вината в Източна Европа Каролайн Гилби. Тя пише: "Забравете стария имидж за България – страна на евтини и противни на вкус вина, и погледнете към новото поколение майстори на виното, което бурно се разраства от 1990 г. насам и залага на тероара и висококачествените вина в сърцето на своята философия... Когато посетих България за пръв път в началото на 90-те години на миналия век, страната все още се бореше агонически със замиращия комунизъм. Построените по руски модел бетонни винарни със старите, ръждясали резервоари не правеха никому впечатление. Едва след дванадесет години се осмелих да посетя България отново и намерих страната коренно променена. Днес България е най-популярната дестинация за отдих и докато слънцето, пясъкът и заснежените планини пълнят добре държавната хазна, България трябва да се възползва от този проявен международен интерес и да заеме отново своето място на международния пазар на виното."

Новият подход

Новите и модерни винарски изби в България внедряват и разчитат изцяло на френските, немските, италианските и дори австралийските лозарски и еноложки практики. Митът за уникалните тракийски и български лозаро-винарски свещенодействия се валоризира чрез класическата икономическо-прагматична енология на западноевропейските винари. Създалата се реалност е полезна за развитието на винения туризъм най-малко в два аспекта. От една страна , модерните изби привличат български туристи и формират в тях западноевропейска потребителска винена култура, на основата на която те се превръщат във фенове на винения туризъм. От друга страна, модерните изби привличат и чуждестранни, основно западноевропейски туристи, демонстрирайки им как се изнасят, присаждат и облагородяват техните винарски традиции в чужбина.

Изхождайки от направената ретроспекция и оценявайки съвременните условия за винен туризъм в България, можем да направим следните изводи:

В България вече е реалност интересен лозаро-винарски туристически ресурс, който доближава необходимото критично количество за формиране на пълноценни винарски турове. Модерни лозарски стопанства с винарски изби и характерни маркови винарски продукти има по цялата територия на страната.

Реалност в достатъчно много от лозарските стопанства и винарските изби е качествена, на места бутикова (хотел "Соли Инвикто", хотел "Тодоров") материално-техническа база за посещение, дегустации, развлечения, изхранване и пребиваване, което прави възможно осъществяването на разнообразни винени туристически пътувания.

Стопаните на лозарските стопанства и винарските изби с ориентация към винения туризъм реално организират и предлагат услуги за информация, дегустация на вина, анимация, изхранване, нощуване и други. Към момента обаче те подхождат индивидуалистично и не координират усилията си за сглобяване на една цялостна картина на предлагането на възможности за винен туризъм в България.

Организирането и предлагането на винени пътувания и посещения в България от страна на туроператори и турагенти присъства по-скоро за асортимент в тяхната дейност, отколкото като основно продуктово направление. Причините се коренят както във все още неоформената търговска политика на винарските изби, така и в малкия по обем сегмент на почитателите на винения туризъм в България.

На основните за България чуждестранни емитивни пазари има достатъчно туристи с потребности и мотивация за участие във винен туризъм, само че за тях нашите съвременни лозаро-винарски туристически възможности са все още информационно неизвестни. С нарастването на винарската потребителска култура на българското население вътрешният пазар ще се превръща във все по-важен източник на туристи с потребности и мотивация за участие във винен туризъм.

За да превърнем мита за българското винарство в конкурентоспособна туристическа реалност, трябва с общи усилия на лозари, винари, туроператори, общинари и всички останали заинтересовани другари да предлагаме на туристите не само да гледат лозя, не само да опитват грозде, не само да дегустират и купуват вино, не само да се наслаждават на винени вани, а всичко това заедно в комуникативно-демонстрационен букет от незабравими приказни преживявания.





НОВ ОТГОВОР

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: SofiaEcho.com