HoReMag лого

Илияна Щерева, директор на "Яна тур" и хотел "Вила Рока":

Туризмът не е само любов, а и болест

Няма някой, който да се е заразил и да се е излекувал

Автор: Камелия Димитрова
14/12/2009

За Илияна Щерева любовта към туризма е наследствена, а всеки хотел приема като свой дом, като близко и познато място.

Завършва руска и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". После придобива професионална квалификация екскурзовод и управител на хотел. На въпроса как точно се озовава в туризма отговаря, че това е нейна съдба. "В туризма работя от 1984 г. Преди това обаче доста дълго време съм била отглеждана по хотелите. Причината – моята майка, чийто 35-годишен трудов стаж преминава в хотелите – отначало в "Балкан", днешния хотел "Шератон", след това в грандхотел "София", днешния "Радисън", и накрая – в Държавния комитет по туризъм. Затова мога да кажа, че никога не съм се чувствала като на чуждо място в нито един хотел и го приемам като свой дом, близък и познат", допълва Илияна. След като завършва филология през 1989 г., точно в годините на нежната революция, се оказва, че няма как да се реализира по специалността и започва работа като редактор в списание за архитектура. "Но винаги съм казвала, че туризмът не е само любов, той е и болест. Няма някой, който да се е заразил и да се е излекувал." Ето защо след две години се завръща в туризма и през 1992 г. създава собствена туристическа агенция "Яна тур", която ръководи и до днес.

Хотелът – естественото продължение

"Преди три години като естествено продължение на нашата дейност купихме хотел "Вила Рока" в Банско. Факт, който оценявам като голяма крачка както в собственото си развитие, така и в развитието на самата агенция, защото са доста хотелите, които впоследствие създават туроператорски фирми. А обратното е много по-рядко срещано явление", коментира с гордост Илияна. "Винаги се е считало, че туроператорът е от другата страна на барикадата и винаги е съществувало известно противопоставяне между хотелиерите и туроператорите. Сега, когато съм и от страната на хотелиерите, видях защо се получава. Трудно ми бе да преодолея този момент, че съм първо туроператор, защото винаги съм смятала, че хотелът трябва да приема туроператора като партньор, а не като конкурент. Опитах се да го направя и смятам, че до голяма степен съм успяла. Не знам дали като хотелиер печеля от това, но показах, че един хотел може да бъде толерантен и коректен, защото именно коректност, морал и етика трябва да има във взаимоотношенията между хотелиерите и туроператорите, тъй като целта и на двете страни е да обслужат добре и качествено колкото се може повече клиенти. Що се отнася до виждането, че цените за туроператорите не трябва да бъдат много по-различни, според мен не е абсолютно правилно. Защото това е възнаграждението, което туроператорът получава за обслужването, за рекламата, за популяризирането на хотела и дестинацията – работа, която хотелът в противен случай трябва да свърши сам, за да постигне добра заетост", отбелязва още Илияна.

Безспорно е обаче, че се работи много по-лесно, когато имаш опит и си бил от двете страни на барикадата. Доказателство за това са и успехът и бързината, с които Илияна успява да разработи хотела. Помагат й както натрупаният опит и контакти като туроператор, така и фактът, че един хотелиер по-трудно може да направи пакет, докато за един туроператор това е рутинна работа. "А както знаем, в днешно време все по-предпочитани и с успех се ползват именно пакетите заради по-големия обем услуги, които се предлагат за клиентите", обяснява още Илияна.

На въпроса защо Банско и защо "Вила Рока" отговаря съвсем спокойно, че това е една от дестинациите, които като туроператор познава и предлага още от 1993-1994 г., първо със семейните хотели, после и с другите нови хотели. "Обичам Банско, планината и хората, въпреки че са много различни. Чувствам се вече една от тях. А защо точно "Вила Рока" – защото това е наистина един особен хотел. Него или го приемат и го обикват, или не го приемат, той е просто в двете крайности, но никога не оставя гостите равнодушен. Това е хотелът, за който се говори", допълва Илияна.

Социалната ангажираност

Заговаряйки за Банско, тя споделя и една от основните цели, които си поставя – да развива активна социална дейност, споделяйки виждането, че бизнесът не трябва да се развива самостоятелно и да гледа отстрани, а да участва активно в дейността първо на мястото, в което се намира, и второ на държавата. "Ситуацията, в която сме поставени през последните години, се случва за първи път. От една страна, никой от нас нито хотелиерите, нито туроператорите бяхме подготвени за бързото развитие и строителството на много хотели през последните години. От друга, поради липсата на стратегия и план за развитие на бранша всичко се случи много стихийно и сега берем плодовете. По този път са минали много от развитите държави и това са може би детските болести на едно развитие. Но основният ни проблем е в това, че трудно се обединяваме. И вярвам, че в този период на криза все пак ще стигнем най-накрая до идеята, че само заедно ще можем да променим нещата. Не можем да си спестим този вид обединение и ангажираност. Туризмът е политика и като всеки един бизнес, който се основава на услугите и работата с хора, трябва да поддържа и има сериозна обществена подкрепа. Туризмът е свързан с всеки друг бранш в икономиката и ако той се развива добре, това ще се отрази добре и на останалите. Смятам, че трябва да бъдем все по-активни в развитието и промотирането на българския туризъм", допълва Илияна. Прегърнала широко идеята, че не може всеки да се спасява поединично, а рано или късно всички трябва да обединят усилията си, тя става член на УС на туристическа асоциация "Банско" и на консултативния съвет по туризъм към община Банско, член е и на управителния съвет на АБТТА.

Европейски проекти

"Една от задачите ни, свързани с популяризирането на региона, е да можем да участваме в повече европейски програми, които предвиждат мерки за развитие на общините и на НПО", споделя още Илияна и вярва, че това е пътят, тъй като самата тя вече има зад гърба си няколко успешни европейски проекта. "Като организация и юридическо лице кандидатствахме и спечелихме проект към Агенцията за развитие на човешките ресурси за квалификация на персонала – проект, който тази година финализираме. В рамките на проекта проведохме едномесечни езикови курсове за персонала, които бяха финансирани изцяло от програмата, плюс едномесечен стаж в сходна партньорска организация от европейска страна. Другият проект, който успяхме да спечелим, е по Програмата за повишаване на конкурентоспособността на българските фирми. По тази програма, която поема до 50% от разноските, успяхме да закупим технологично оборудване, необходимо, за да можем да се сертифицираме по ISO 9000. Това са сертификати, които на българите все още не са толкова познати, но на чужденците дават ясна представа за качеството на обслужването", обяснява Илияна и допълва: "В момента консултантските фирми, с които работим, дават наистина много висока оценка на бранша като начин на работа, като база, оборудване, това са неща, които се виждат на много малко места в Европа. С други думи, трябва много добре да знаем какви са ни предимствата и да имаме самочувствие за това. Единственото, за което всички правят забележка, е качеството на обслужването. Но тук аз имам своя теория – българите сме малко горделиви, трудно е да се работи в сферата на обслужването по задължение – трудно е на тези, които работят това по необходимост и без мотивация, а не отвътре и по призвание. Наистина трябва ни много обучение и много работа с хората, но преди всичко, каквато и длъжност да заемаш – и сервитьор, и управител, и готвач, ако не го правиш от сърце, мъчиш и себе си, и работата си, и околните", убедена е Илияна.

Моята работа е моето хоби

Енергична, упорита и лесно възприемаща новите неща – тези черти от характера на Илияна й помагат в нейната работа. "Интересно е да работиш в туризма, необичаен е всеки ден, но пък ангажира изцяло времето ти. Не можеш да бъдеш чиновник – или отдаваш цялото си сърце и енергия, или просто отпадаш", допълва Илияна. На въпроса ми дали пътува в свободното си време тя с усмивка отговаря: "Свободното време? Какво беше това? Естествено, че пътувам, но никога в последно време не ми се е случвало да пътувам, без да имам и професионален ангажимент. Обикновено служебните пътувания допълвам и с кратка собствена програма, пристигайки с един ден по-рано например. За мен промяната на обстановката е много по-зареждаща от една пасивна почивка на плажа или пък бездействието. Така че почивам си по време на командировка." Когато я питам за любимото й място като човек, чиято работата е свързана с много хора и много срещи, тя отговаря, че предпочита местата, където няма много хора. "Дори и в големите градове има такива места и всеки един от нас го знае. Търся спокойствие близо до природата или в някой музей, където да съм сама със себе си."

Туризмът е съдба на цялото семейство

Без да я подсещам, тя сама продължава: "Искам да кажа, че освен всичките ангажименти, които имам, не на последно място естествено слагам своето семейство, на което съм много задължена. Но те също живеят с моите проблеми и моята работа. Имам три деца, които непрекъснато са около мен, където и да пътувам, дори и в командировките. Проявяват страхотно разбиране. Така че смятам, че съм се  реализирала. Съпругът ми също работи с мен. Туризмът е съдба на цялото ни семейство. Много се надявам да бъде и трето поколение в туризма, визира тя надеждата си към някое от децата й. Още повече че те ще имат вече изградена база. И както показват редица успешни примери от чужбина, има значение, ако си второ или трето поколение в бранша. Но съм убедена, че с каквото и да се захванат, ще бъдат близо до туризма", уверена е Илияна.